В средата на 40-те години на миналия век на България и Полша е наложен нов политически и обществен строй. Комунистическата власт използва събитията, за да изгради мит за своето начало и да легитимира действия, насочени към дълбокото и радикално преустройство на държавния апарат. Централно контролираният разказ за събитията от първата половина на 40-те години намира израз и в множество филмови продукции, български историко- революционни филми с антифашистка тематика и полско военно кино. Въпреки различния контекст, българските и полските филмови творци са подложени на политически натиск и предопределена от властта гледна точка. Въпреки това, играейки с цензурата и възползвайки се от периодите на “размразяване”, авторите се опитват да “разчупят” официалния исторически разказ.