25-годишно момиче се озовава заключено в банята си. С напредването на времето изплуват спомени от детството — първия път, когато баба ѝ нарочно я заключва там. Спомените за страха, самотата и ужаса се преплитат с усещането за изгубено време. Кошмарите от мина-
лото и настоящето се сливат. Пластовете от настоящето, от миналото и историята на разказа се преплитат и се задават важни екзистенциални въпроси.