Художника, Поета и Актрисата са хора, които живеят с илюзията, че
изкуството може да ги спаси и изолира от големите социални движения на времето. Всеки се е затворил в своя свят, изграден от собствени нравствени категории и правила. Смъртта на Поета от куршума на наемен убиец е логичната последица от нихилистичния му бунт срещу насилието и жестокостта. Това дава тласък на Художника да излезе от тишината на ателието. Паралелно с драмата на тримата герои се разкриват картини от гибелта на едно българско село след потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година. За тази гибел разказва старият селянин Данил и неговият разказ прераства в художествено обобщение за всяка епоха на насилие, когато човек не може да остане равнодушен.

Награди: Наградата за операторска работа на Борис ЯНАКИЕВ на
16 ФБИФ ВАРНА‘80; Една от трите главни награди на МКФ КАРЛОВИ
ВАРИ‘80, ЧССР