Книгата представлява задълбочено изследване на едно от най-провокативните тече-
ния в съвременното кино – Догма 95. Манифестът призовава киното да се откаже
от техниката и ефектите в полза на натурализма, истината и непосредствеността. За два-
ма от най-ярките му създатели „Догма 95“ е нещо различно: за Ларс фон Триер – прово-
кация, а за Томас Винтерберг – експеримент. Елица Матеева разглежда не само историче-
ския и естетическия контекст на движението, но и неговото влияние върху начина, по кой-
то възприемаме филмовото изкуство. Книгата има двойна стойност – тя е едно-
временно научно изследване и есеистичен дневник на една лична киномисия. В нея
Елица Матеева не просто представя фактологията около „Догма 95“, а разсъждава върху
етичните и философски въпроси, които движението поставя пред киното и обществото.
Въпреки че в България няма филми, официално признати като част от „Догма 95“, вли-
янието на движението се усеща в някои от най-новите независими български продукции – „Урок“, „Безбог“, „Ирина“, „Уроци по немски“, „Жените наистина плачат“, „Добрият
шофьор“ и др. Тези филми се стремят към сурова емоционалност и интимност, избягвайки ефектите и постановъчността. Авторката обръща внимание на тези прояви и подчертава колко важна е честността и личната визия в съвременното българско кино.

Елица Матеева завършва театрознание и специализира режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Тя има дългогодишен интерес към европейското кино, културната теория и ролята на манифестите в изкуството. Елица е театрален режисьор и драматург, филмов
критик, автор на книгите „Между киното и театъра“, „Целият свят е… кино!“ и „Европейско кино за нетрадиционалисти“, както и на редица статии. „Манифестът „Догма 95“. Рефлексии към най-новото българско кино“ е ценна книга – тя ни приканва да преосмислим какво е
„истинско“ кино и как творецът може да остане верен на себе си в свят, пълен с шум и илюзии. Книгата е издадена от фондация Модерат с подкрепата на
Национален фонд Култура.