Гергана и Наско са като балерината и оловния войник в приказката на Андерсeн, привлечени един към друг заради приликата си – и двамата стоят на един крак. Гергана вярва, че мъртвият ѝ син е жив, Наско се крие от бандитите, на които дължи пари. Принудата ги сближава, така че фантазията се превръща в истина и за двамата.