Иван, снаха си Тамара и внука си Емил. Под пластовете на тази фал-
шива идилия отдавна зрее конфликт между поколенията. Георги е из-
пратен в старчески дом. Той успява да избяга и да се отдаде на нови
емоции, обикаляйки из България.

Едуард Захариев завършва кинорежисура в класа на Феликс Мариа-
ши и Карой Мак в Академията за филмово и театрално изкуство „Бела
Балаш“, Будапеща, Унгария. От 1963 г. в течение на 28 години – до
1991 г., е режисьор в Студия за игрални филми „Бояна“. През 1976
г. получава орден „Кирил и Методий“ (I степен), а през май 1984 г. е
удостоен със званието „Заслужил артист“.